Екатерина Васильевна Гурко b. 1935 d. 10 März 2013
Aus Rodovid DE
Person:908852
| Sippe (bei der Geburt) | Гурко-Ромейко |
| Geschlecht | weiblich |
| Gesamter Name (bei der Geburt) | Екатерина Васильевна Гурко |
| Andere Namen | Монахиня Мария |
| Eltern
♂ Vassili Romeïko-Gourko [Gourko] b. 8 Mai 1864 d. 11 Februar 1937 ♀ Габриэль Трарьё (Гурко) [Трарьё] b. 4 April 1900 d. 4 April 1981 | |
Ereignisse
1935 Geburt: Бельгия
10 März 2013 Tod: Париж, Франция
Bestattung: Франция, кладбище Сент-Женевьев-де-Буа
Anmerkungen
Вместе с матерью Софией де Гурко была членом приходской общины Воскресенского храма в Рабате. После кончины мамы вернулась во Францию, приняла монашеский постриг от митрополита Филарета (Вахромеева) с наречением имени Мария, в честь святой Марии Египетской (1983), много лет трудилась в канцелярии Западно-Европейского экзархата Московского Патриархата в Париже, затем в храме Новомучеников и Исповедников Российских в Ванве, похоронена на кладбище Сент-Женевьев-де-Буа. Кавалер французского ордена «За заслуги» (1996).
Quellen
- ↑ ВНУЧКАТА НА ГЕН. ГУРКО ДОЙДЕ В БЪЛГАРИЯ - По Божия промисъл след съдбовни житейски обрати приех монашески сан, казва майка Мария. Майка Мария, със светско име Екатерина Василевна Гурко е внучка на генерал-фелдмаршал Йосиф Владимирович Гурко, който направи обрат в Руско-турската война, освободи десетки градове на България и преследва турските войски чак до Одрин. Баща й е Василий, един от тримата синове на генерала (до един военни), а майка й е дъщеря на френски министър на правосъдието, приела от любов православието. Полурускиня – полуфранцузойка с дворянско потекло, Екатерина-Мария е биохимик, работила е до 2000 година в здравното министерство на Франция, наградена е с държавен орден от френския президент през 1997 г. Френското й име е Катрин де Гурко, в средите на парижките православни е известна с монашеското, при това я наричат по руски Матушка Мария. Внучката на генерала пристигна у нас. На летище София тя бе посрещната от десетгодишната Юлия Пискулийска, прапраправнучка на българския опълченец Григор Доламов. Достолепната гостенка идва в България по покана на фондация МОСТ ( Медии, общество, семейство, традиция), чийто председател е журналистката Юлия Пискулийска, баба на малката посрещачка. Отдавна имах амбиция за подобна среща с българското опълчение, казва шефката на фондацията. Щастлива съм, че успях да доведа тази забележителна жена. Ще покажем на Матушка Мария част от победоносния път на ген. Гурко – Плевен, Казанлък, Велико Търново, ще я срещнем с историци, политици, общественици, духовници. Тя ще вземе специално участие в международен здравен форум по наследствени болести, тема, която живо я интересува. По думи на Юлия Пискулийска Майка Мария е очарована от това, което среща навсякъде, и с изненада установява колко много спомени - паметници и възпоменателни знаци от войната, вижда. С огромно удоволствие се разхожда по улиците с името “Гурко”, иска да посети селища с това название, общува леко с хора, които никога преди не е виждала, защото усеща тяхното уважително отношение. Често медиите й задават въпрос как е стигнала до избора на духовен сан през 1983 г., когато е била вече зряла жена. Тя отговаря, че изборът й е продиктуван от житейските превратности и Божията промисъл. Но ако е била мъж, вероятно е щяла да избере също военното поприще, защото това върви по наследство. Но не за да води война, а за да помогне на мира, да защити правата на хората.Това впрочем също върви по наследство. Дядо й по майчина линия е основал лигата на “Правата на човека”. В същото време цялото й семейство е било винаги дълбоко религиозно. Майка Мария дълго се подготвяла за монашеството, още когато живяла в Мароко. Тамошният архиерей я подготвил и на 47 години я посвещават. Животът й днес тече скромно в Париж, в тихи молитви и милосърдна дейност. Майка Мария не иска много, няма претенции към имуществото на ген.Гурко, но сред тъжните събития във фамилната история отрежда място на костницата на дядо си. Погребан бил в Сахарово край град Твер, където имал прекрасна вила и парк. По съветско време обаче изровили останките от ген. Гурко и неговата съпруга и ги изхвърлили. Превърнали костницата на черквата в спортна зала. Всичко, което е останало от генерала, днес се намира в Тверския държавен музей. А онова, което напомня за него тук, в България, майка Мария вижда сега. Надя СТОЙКОВА
Von Großeltern zu Enkelkinder
Großeltern
♂ Евгений Андреевич Салиас де Турнемир
Geburt: 25 April 1841, Москва, Российская империя
Titel : граф
Hochzeit: ♀ Екатерина Алексеевна Муратова
Tod: 18 Dezember 1908, Москва, Российская империя
Titel : граф
Hochzeit: ♀ Екатерина Алексеевна Муратова
Tod: 18 Dezember 1908, Москва, Российская империя
Großeltern
Eltern
♀ Эмилия Николаевна Мартынова
Hochzeit: ♂ Дмитрий Егорович Комаровский , первый брак Эмилии Николаевны
Hochzeit: ♂ Vassili Romeïko-Gourko , второй брак Эмилии и первый брак Василия
Tod: 1918
Hochzeit: ♂ Vassili Romeïko-Gourko , второй брак Эмилии и первый брак Василия
Tod: 1918
Eltern
== 3 ==
♀ Мария Васильевна Гурко
Geburt: 13 Oktober 1931, Париж, Франция
Wohnort : 1961 - 2014, Касабланка, Марокко
Tod: 26 März 2014, Касабланка, Марокко
Wohnort : 1961 - 2014, Касабланка, Марокко
Tod: 26 März 2014, Касабланка, Марокко
== 3 ==
